Вие сте тук

Aндрей Ковачев: Европейските институции трябва да поемат повече ангажимент към пациентите

вторник, 27 Януари, 2015 - 16:43

По инициатива на евродепутата Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ), в Европейския парламент беше учредена Група на евродепутатите, които ще работят по проблемите на достъпа на европейските пациенти до качествена медицинска грижа.

"Европейските институции трябва да поемат повече ангажимент към пациентите ", заяви д-р Ковачев, обявявайки създаването на Групата. Нейна основна цел е служи като мост между процеса на взимане на решения на европейско ниво и засегнатите от проблема страни.

Участие в събитието взе и комисарят по здравеопазване Витенис Андриукайтис. Той изрази готовността на Европейската комисия да работи за превръщането на предложенията на Групата евродепутати в политики, помагащи на страните-членки да преодолеят проблемите със здравните неравенства.

През декември 2014 г. пациентите, медицинската общност, болниците и производителите на лекарства се обединиха в т. нар. "Партньорството на европейско ниво за достъп до качествено здравеопазване" (Patient Access Partnership). Целите на Партньорството бяха представени от д-р Станимир Хасърджиев, председател на българската Национална пациентска организация, която заедно с Европейския пациентски форум е инициатор на Партньорството. 

Сред подкрепящите го организации са Европейският алианс по обществено здраве, Постоянният комитет на лекарите в Европа и други. Чрез тях на европейско ниво са представени и български организации на пациентите и медицинската общност.

Послание до участниците в конференцията изпрати българският министър на здравеопазването д-р Петър Москов, който пое ангажимент да работи за създаването на подобен модел на партньорство между заинтересованите страни и държавните институции и в България.   

Със съдействието на Андрей Ковачев участие в събитието взеха и младежи от асоциация "Детско сърце", която цели подобряване на качеството на живот на сърдечно болните деца в България и тяхната пълноценна социална интеграция.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.