В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
По молба на руската страна в МВнР е проведена среща на представители на дирекцията "Консулски отношения" с дипломати от посолството на Руската федерация
петък, 11 Септември, 2015 - 10:41
Секция:
Тема:
По молба на руската страна в МВнР бе проведена среща на представители на дирекцията "Консулски отношения" с дипломати от посолството на Руската федерация, съобщи пресцентърът на МВнР, цитиран от БТА.
По време на срещата руските представители са поискали разяснения във връзка с отказа за предоставяне на разрешение за прелитане в българското въздушно пространство на военнотранспортни самолети, собственост на Главния щаб на ВВС на Руската федерация, в периода 1-24 септември т.г.
На руската страна са предоставени съответните разяснения. Българската страна е използвала срещата, за да изложи още веднъж предложението на министъра на външните работи Даниел Митов руските самолети, за които се твърди, че ще транспортират хуманитарна помощ за Сирия, да бъдат проверени при междинно кацане на българско летище. Българската страна се ангажира за максимално бързо инспектиране на товара, се посочва в съобщението.
Министерството на външните работи използва случая, за да отхвърли по най-категоричен начин внушенията на говорителя на руското външно министерство за позицията на нашата страна, заявяват от МВнР. България не е и няма намерение да възпрепятства преминаването през нейна територия на хуманитарна помощ за Сирия и приятелския сирийски народ. В същото време България има международноправни задължения да не допусне транспортирането на въоръжения за режима в Сирия, произтичащи от решения на Европейския съюз, се посочва в съобщението на външно министерство.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
