В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Словения въведе механизма на ЕС за гражданска защита, заради бежанската криза
петък, 23 Октомври, 2015 - 10:38
Секция:
Словения въведе механизма за гражданска защита на Европейския съюз в опит да се справи с кризата, съобщи говорителката на Европейската комисия Наташа Берто. Решението бе взето след визитата на еврокомисаря по въпросите на миграцията Димитрис Аврамопулос. Механизмът предвижда страните-членки на ЕС да получават нефинансова помощ в периода след непосредствената катастрофа, предаде БНР.
Властите в Словения поискаха да получат палатки, одяла, чаршафи и друг вид пособия за спешни нужди. Страните от ЕС, които са изправени пред мигрантския проблем, имат допълнителни възможности за получаване на помощи - спешна финансова помощ и план за трансфер на бежанците във вътрешността на ЕС.
След разговори в Любляна със словенския министър на вътрешните работи Весна Жнидар, Аврамопулос заяви, че Австрия, Германия, Италия, както и страните от Вишеградската група - Полша, Чехия, Словакия и Унгария са изразили готовност да окажат незабавно помощ.
Междувременно словенският премиер Миро Церар отправи тежки обвинения срещу съседна Хърватия. Според него властите в Загреб се отнасят „неевропейски“ и умишлено изпращат мигрантите на словенската граница. Церар твърди, че между двете държави на практика не съществува комуникация по този проблем.
От събота до вчера на обяд в Словения от Хърватия са пристигнали около 30 000 мигранти. След 16 септември от Сърбия в Хърватия са пристигнали над 230 000 души. Днес (петък) на граничния пункт между двете държава Баяково ще има среща на хърватския вътрешен министър Ранко Остойич и сръбския му колега Небойша Стефанович.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
