Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Актуално положение по мерките за справяне с бежанската криза
вторник, 24 Ноември, 2015 - 13:47
Секция:
В Европейската програма за миграцията, приета от Комисията през май 2015 г., се посочва, че е необходимо да се възприеме всеобхватен подход към управлението на миграцията. Оттогава бяха въведени редица мерки, сред които приемането на две извънредни схеми за преместването на 160 000 лица, които очевидно се нуждаят от международна закрила, от най-засегнатите държави членки в други държави — членки на ЕС, и одобрението на плана за действие на Комисията относно връщането, съобщава Рапид.
На 23 септември Европейската комисия представи набор от приоритетни действия за прилагане на Европейската програма за миграцията, които следва да бъдат предприети през следващите шест месеца. Предвидени са както краткосрочни действия за стабилизиране на настоящото положение, така и мерки с по-дългосрочен характер, за да се създаде стабилна система, която ще издържи проверката на времето.
В списъка с приоритетни действия са изброени основните належащи мерки по отношение на: i) оперативните мерки, ii) бюджетната подкрепа и iii) прилагането на законодателството на ЕС.
Списъкът получи подкрепа на неформалната среща на държавните и правителствените ръководители на 23 септември 2015 г. и отново на 15 октомври 2015 г.
Сега тези мерки трябва да се приложат бързо и ефективно на всички равнища.
Финансови ангажименти
По време на неофициалната среща на държавните и правителствените ръководители на 23 септември държавите членки признаха необходимостта да се предостави допълнително национално финансиране. Те потвърдиха този свой ангажимент по време на заседанието на Европейския съвет на 15 октомври. Комисията вече предложи изменения на своите бюджети за 2015 и 2016 г., увеличавайки финансовите ресурси, предназначени за справяне с бежанската криза, с 1,7 милиарда евро. Това означава, че Комисията ще похарчи общо 9,2 милиарда евро за кризата с бежанците през 2015 и 2016 г. Държавите членки се ангажираха да заделят национални средства, за да се присъединят към това усилие. При все това, много от тях все още не са дали своя принос, който да се добави към финансирането, предоставено от ЕС за ВКБООН, Световната продоволствена програма и други работещи в тази сфера организации (500 милиона евро), Регионалния доверителен фонд на ЕС за Сирия (500 милиона евро) и Извънредния доверителен фонд за Африка (1,8 милиарда евро).
Схеми за преместване
Мерките, предложени от Комисията и приети от Съвета на 14 септември и 22 септември, за преместването на 160 000 души, които се нуждаят от международна закрила, ще дадат възможност за значително, макар и частично, намаляване на натиска върху най-засегнатите държави членки. От решаващо значение е сега тези мерки да бъдат приложени изцяло. За да могат тези схеми да работят ефективно, държавите членки трябва бързо да се отзоват на поканата за участие на национални експерти в работата в „горещите точки“, да уведомят Комисията за своя капацитет за приемане и да определят национални звена за контакт, които да координират преместванията с Гърция и Италия, както и действията, свързани с презаселването, на национално равнище.
Подходът „горещи точки“
От жизненоважно значение за стратегията и придаването на тежест на реакцията на ЕС е да се покаже, че системата за миграция може да възстанови нормалното си функциониране, по-специално като се използват екипи за съдействие в управлението на миграцията в „горещите точки“, за да се помогне на държавите членки, подложени на най-силен натиск, да изпълнят своите задължения и отговорности. За да работят екипите за съдействие, те се нуждаят от силна подкрепа от страна на съответните агенции на ЕС, от възможно най-тясно сътрудничество с органите в Италия и Гърция и от подкрепата на държавите членки.
Връщане
Гарантирането на ефективното връщане на бежанците е основна част от работата на екипите за съдействие в управлението на миграцията в „горещите точки“. То изисква също така наличието на ефикасни системи в ЕС за издаване и изпълнение на решения за връщане. През последния месец бяха предприети конкретни мерки за разработване на система за интегрирано управление на връщането и за използване на системите на ЕС за обмен на информация с цел включването в тях на решенията за връщане и на забраните за влизане. Органите на държавите членки, отговарящи за връщането, също трябва да разполагат с необходимите ресурси, за да изпълняват своята роля. Държавите членки следва бързо да приложат плана за действие на ЕС относно връщането, предложен от Комисията и приет от държавите членки през октомври 2015 г. на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи.
Подкрепа за държавите, задействащи механизма за гражданска защита на ЕС
Механизмът за гражданска защита на ЕС има за цел да предложи практическа подкрепа на държавите, силно затруднени от кризисна ситуация. Понастоящем подкрепа по линия на този механизъм търсят Сърбия, Словения и Хърватия. Чрез механизма може да се мобилизират различни видове помощ в натура, включително екипи и оборудване, подслон, медицински материали и други нехранителни продукти, както и експертен опит. Държавата, активираща механизма, отправя призив за съдействие и участващите държави предоставят помощ в отговор на установените нужди. Комисията увеличи размера на съфинансирането, което ще предостави по време на настоящата криза с бежанците за транспортиране на стоки от първа необходимост и експерти. Засега твърде малко държави членки са предприели действия в отговор на отправените призиви и са нужни още значителни ресурси,за да могат Сърбия, Словения и Хърватия да се справят със сегашната ситуация.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
