В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Конференция „Отражение на сирийската криза върху сигурността на ЕС“ на 25 април в София
понеделник, 25 Април, 2016 - 11:23
Секция:
Тема:
Информационното бюро на Европейския парламент в България и Дипломатическият институт организират публична дискусия на тема „Отражение на сирийската криза върху сигурността на Европейския съюз: регионални и глобални аспекти“, която ще се проведе на 25 април (понеделник) от 15.00 ч. в Дома на Европа (ул. „Г. С. Раковски“ № 124). Събитието е със задължителна регистрация и ще се излъчва на живо на www.europarl.bg. Участие ще вземат заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева, министърът на външните работи Даниел Митов, председателят на комисията по външни работи в Европейския парламент Елмар Брок, както и българските евродепутати Андрей Ковачев (ЕНП) и Георги Пирински (С&Д).
Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по бюджет и човешки ресурси Кристалина Георгиева, министърът на външните работи на Република България Даниел Митов, директорът на Дипломатическия институт Таня Михайлова и ръководителят на Информационното бюро на Европейския парламент в България Теодор Стойчев ще открият събитието, а участие в дискусията ще вземат председателят на комисията по външни работи в Европейския парламент Елмар Брок (ЕНП, Германия) и българските евродепутати Андрей Ковачев (ЕНП) и Георги Пирински (С&Д). Модератор на дискусията ще бъде доц. д-р Здравко Попов.
Това е първото събитие от инициативата „Дебати с евродепутати“, чиято цел е да подготви екипа на предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. за диалога и сътрудничеството между институциите на ЕС. Дискусията ще даде възможност за представяне на различни гледни точки по темата за сигурността в Европейския съюз, както от страна на европейските, така и от страна на българските институции.
Събитието може да бъде гледано и на живо на www.europarl.bg.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
