Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Дипломатът Любомир Иванов ще ръководи Националния център за подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС
петък, 5 Август, 2016 - 14:54
Секция:
Тема:
Дипломатът от кариерата и досегашен посланик и постоянен представител към Организацията по прехрана и земеделие и останалите базирани в Рим международни организации на ООН Любомир Иванов ще ръководи Националния център за подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Заповедта беше подписана от вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева и министъра на външните работи Даниел Митов.
Националният център ще организира и изпълнява дейностите и задачите, свързани с Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., ще координира работата на екипите и ще провежда обществените поръчки. В него ще работят държавни служители, които ще бъдат преместени временно от министерствата, и експерти, назначени на срочни трудови договори, като до края на годината те ще са 15. През следващата година и по време на председателството екипът ще нарасне до 50 души. Центърът ще бъде закрит до 4 месеца след приключване на председателството.
Работата на центъра ще се контролира от Национален щаб, ръководен от националния координатор за подготовката и провеждането на председателството Меглена Кунева. Заместник-председател на щаба е министърът на външните работи Даниел Митов. В щаба ще влизат също по един представител, посочен от президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите на финансите, на културата и на регионалното развитие, представители на службите за сигурност, постоянния представител на България към ЕС, директори на дирекции в Министерския съвет и Министерството на външните работи.
Любомир Иванов е дългогодишен дипломат от кариерата, главен преговарящ в процеса на присъединяването към НАТО и заместник-министър на външните работи от 2002 до 2004г. От 2004 до 2009г.е посланик и първи постоянен представител на България в НАТО след приемането на страната ни в Алианса. Работил е в посолствата ни в Белгия и Китай, бил е генерален директор по глобалните въпроси в МВнР, както и специален представител на България в Страсбург по време на първото председателство на страната на Съвета на Европа през 1994 г.
От 2012г. досега Иванов е посланик и постоянен представител към Световната организация по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и останалите базирани в Рим международни организации на ООН , като е бил председател на Комитета по конституционни правни въпроси на ФАО - единственият българин, избиран на този пост.
Завършил е международни отношения, има специализации в Института по международни отношения в Клингендал, Холандия, Колежа по отбраната на НАТО в Рим, Центъра Маршал на НАТО, Центъра по политика за сигурност в Женева.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
