В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Бъдещето на Европа обсъждат лидерите на ЕС в Братислава
петък, 16 Септември, 2016 - 11:41
Секция:
Тема:
Защитата на европейските граници и спирането на евентуална нова мигрантска вълна. Това е една от водещите теми на неформалната среща на върха на ЕС в Братислава. Заседанието е особено важно и за България. На него присъства премиерът Бойко Борисов. Това предаде Деян Йотов - пратеник на БНР в Братислава.
Границата между България и Турция се очертава като поредната гореща точка в миграционната криза, която тресе ЕС вече няколко години, затова и премиерът Борисов ще настоява в Братислава евролидерите да се съгласят за незабавно отпускане на 160 милиона евро за охраната ѝ. Очаква се и Вишеградската четворка, в която влизат Унгария, Полша, Чехия и Словакия, да подкрепи искането на България. Не е ясно дали останалите еврочленки ще са "за".
Еврокомисията също даде знак, че дори и да се стигне до отпускане не помощ, това няма да стане много бързо и далеч не е сигурно каква ще е сумата. Освен това Вишеградската четворка има друг приоритет за срещата на върха – "бившите съветски сателити" от Централна Европа настояват за промени в устройството на ЕС, така че най-тежката дума при определянето на политиките да имат националните парламенти.
Фактическият лидер на Европа – Ангела Меркел, настоява обаче за стъпки към още по-голяма централизация. Пример за това е планираното създаване на евроармия – предложение, на което след Брекзит вече няма кой да се противопостави. "Единство" е ключовата дума за германския канцлер.
По-рано бившият председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви, че очаква най-трудните въпроси, свързани с излизането на Великобритания от Европейския съюз, да бъдат поставени към края на следващата година, след парламентарните избори в Германия. Според Ромпой трябва да се изчака съставянето на ново правителство в Берлин. Евросъюзът трябва да постигне взаимноизгодно споразумение с Лондон, но не бива да се пресичат "червени линии". Една от тях е свободата на движение, подчерта бившият председател на Европейския съвет.
Според председателя на Европейския съвет Доналд Туск основната задача на лидерите днес е да отговорят подобаващо на евроскептиците. Туск е категоричен, че повече правомощия на Брюксел "не е правилната рецепта" за това:
"Тук, в Братислава, трябва да уверим нашите съграждани от Европа, че сме научили урока си от Брекзит и че сме способни да възстановим стабилността и усещането за сигурност и ефективна закрила"..
Още по темата:
Владимир Шопов: Срещата в Братислава ще излъчи послание за по-прагматична Европа
В социалните мрежи може да следите информация за срещите с хаштаг #BratislavaSummit
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
