В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Генералният секретариат на Съвета на ЕС ще обучава екипа на нашето председателство
понеделник, 19 Септември, 2016 - 17:23
Секция:
Тема:
Генералният секретариат на Съвета на ЕС ще проведе безплатни практически обучения за екипа на Българското председателство. В тях ще участват председателите и заместник-председателите на работни групи, които са около 300 човека, съобщи пресцентъра на МС.
За това се договориха заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева и генералният секретар на Генералния секретариат на Съвета на ЕС Джепе Транхолм-Микелсън. Срещата се състоя днес в рамките на посещението на вицепремиера Кунева в Брюксел. В нея участваха също директорът на Центъра за подготовка на председателството посланик Любомир Иванов и заместник-директорът Евгения Колданова.
Българската страна поиска от Генералния секретариат тренингите да се фокусират върху практическите аспекти на председателството – как се подготвя и провежда триалог между комисията, парламента и съвета, какви са правилата за ефективно водене на работните групи, добри практики за работа с преводачите и т.н.В рамките на срещата бе обсъден въпросът за координацията на различните формати на съветите на Съвета на ЕС по време на ротационните председателства, както и актуални въпроси за работата на институциите на ЕС – парламента, ЕК, Генералния секретариат.
По-рано днес вицепремиерът Меглена Кунева проведе работни срещи с представители на Европейската служба за гражданска инициатива ECAS и на различни европейски институции.
Утре тя ще участва в заседанието на Съвет „Общи въпроси“.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
