В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Бойко Борисов разговаря по телефона с Владимир Путин (обновена)
вторник, 27 Септември, 2016 - 14:57
Секция:
Тема:
Руският президент Владимир Путин обсъди днес по телефона с българския премиер Бойко Борисов редица въпроси, включително енергийното сътрудничество между двете страни, предаде ТАСС, позовавайки се на пресслужбата на Кремъл и цитирана от БТА.
"По инициатива на българската страна се състоя телефонен разговор между президента на Руската федерация Владимир Путин и министър-председателя на България Бойко Борисов", се казва в съобщението. "Обсъдена е била проблематиката на двустранното сътрудничество в търговско-икономическата и енергийната сфера", уточнява пресслужбата на Кремъл.
Засегнати са били и някои въпроси от международния дневен ред.
От пресцентъра на Министерски съвет:
Премиерът Борисов информира президента Путин, че българското правителство е направило конкретни стъпки за изплащане на задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт“, които към 19.09.2016 г. възлизат на 628 млн. евро, включващи главницата, съдебни разходи и лихва. Той посочи, че темата вече се разглежда от Народното събрание. Министър-председателят заяви, че България настоява за преразглеждане на лихвените условия, поставени от „Атомстройекспорт“. „Целта ни е да бъдат изчистени проблемите между двете дружества и да се постави стабилна основа за бъдещи съвместни енергийни проекти“, посочи Борисов и отново настоя руската страна да вземе под внимание българските претенции относно лихвения процент.
Двамата изразиха задоволство от постигнатите резултати на работните групи по енергийните проекти, които бяха договорени в предишния им телефонен разговор. Фокус беше поставен върху проекта за газоразпределителен център на територията на България. Те обсъдиха подготовката на тристранна среща между България, ЕК и Русия, която да доведе до ясно уточняване на техническите, икономическите и юридическите детайли по отношение на проекта. Борисов и Путин се договориха експерти на „Булгартрансгаз“ да запознаят руската страна с разработения бизнес модел на газовия хъб „Балкан“.
Руският президент приветства открития диалог с българския премиер и честната позиция, че хъбът трябва да се случи при писмени гаранции от Европейската комисия и при взаимоизгодни условия за всички страни, участващи в изграждането.
Премиерът Борисов и президентът Путин изразиха задоволство от ръста на руските туристи през летния сезон, които са с 40% повече от миналото лято. Путин оцени високо организацията по сигурността, която е гарантирала спокойствието на чуждестранните граждани по българското Черноморие.
По темата:
Telephone conversation with the Prime Minister of Bulgaria on trade, economic and energy cooperation https://t.co/TiW9vRwO6o
— President of Russia (@KremlinRussia_E) September 27, 2016
Телефонный разговор с Премьер-министром Болгарии: сотрудничество в торгово-экономической и энергетической сферах https://t.co/lX4JWwaEDy
— Президент России (@KremlinRussia) September 27, 2016
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
