В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
Следващата среща на "тройката" за ротационното председателство ще е във Виена
четвъртък, 6 Октомври, 2016 - 15:40
Секция:
Тема:
Следващата среща на триото Естония-България-Австрия ще е през декември във Виена. Това стана ясно след разговорите на заместник-министър председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева и австрийския федерален министър за Европа, интеграцията и външните работи Себастиан Курц.Срещата се състоя днес в австрийската столица.В нея участваха също посланик Любомир Иванов, директор на Националния център за подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 година и заместник-директорът на център Яна Дочева.
Следващата среща на "тройката" за ротационното председателство ще е във Виена https://t.co/ONaEtAtdYH
— Meglena Kuneva (@KunevaMeglena) October 6, 2016
Това е началото на много концентрирани усилия в рамките на нашето трио с Естония и Австрия, защото от представянето ни на ниво зависи не само бъдещето на ЕС, но и бъдещето на нашите граждани, заяви пред журналисти след срещата вицепремиерът Кунева. Тя подчерта, че интересите на гражданите трябва да намерят политически решения. Основните сфери на сътрудничество ще са сигурност на границите, миграция, социалната политика и бъдещето на ЕС. В областта на икономиката двете страни поставиха акцент върху премахването на бариерите и по-успешното привличане на международния бизнес в държавите от ЕС. Във фокуса на триото ще бъдат също процесите след Брекзит и многогодишната финансова рамка на Съюза.
Вицепремиерът Кунева и министър Курц обсъдиха и двустранното политическо и икономическо сътрудничество. Австрия е вторият по големина инвеститор в България и това е най-сигурния знак за отличните отношения между нашите две държави, подчерта Меглена Кунева.
Good meeting with @KunevaMeglena. Discussed bilateral relations, #migration & security and cooperation for our #EU presidencies in 2018. pic.twitter.com/G679UcXu96
— Sebastian Kurz (@sebastiankurz) October 5, 2016
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
Проект "Столица Европа" се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа, 2016 г. от Фондация „Център за модернизиране на политики”
Цялата отговорност за съдържанието на тази страница се носи от Фондация „Център за модернизиране на политики” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Столична община.
