Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия влезе в сила от датата на одобряването му – 7 август 2014 г.
петък, 26 Септември, 2014 - 14:10
Секция:
Заявление на правителствената пресслужба:
Във връзка с публикации в медиите, категорично заявяваме, че не отговарят на истината твърденията за отлагане на подписването на Споразумението за партньорство с ЕК и в резултат забавяне на оперативните програми за периода 2014-2020 г.
Припомняме, че на 7 август 2014 г. Европейската комисия сключи Споразумението за партньорство с България относно използването на структурните и инвестиционни фондове на ЕС за растеж и работни места през 2014 – 2020 г.
Документът влезе в сила от датата на неговото одобрение от Комисията и съответното публично оповестяване. Официалното съобщение беше публикувано на 7 август 2014 г. на Интернет сайта на комисията: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-910_bg.htm На 8 август 2014 г. заместник министър-председателят по управление на средствата от ЕС Илияна Цанова представи Споразумението пред българските медии.
Одобряването на Споразумението за партньорство от ЕК е единственото необходимо юридическо действие за влизането му в сила. Евентуално подписване би било само символичен акт.
Определяме като спекулативни и твърденията на анонимни източници, цитирани в медиите, че служебното правителство бави одобрението на програмите. Това е двустранен процес между ЕК и българското правителство и към настоящия момент Управляващите органи съгласуват програмите на експертно равнище, според одобрения от Комисията график. Ходът на техническите преговори беше отчетен пред медиите по-рано тази седмица.
Трябва да припомним, че предходното правителство, за да получи по-бързо одобрение на Споразумението, изключи от неговия текст дискусионни въпроси, които останаха за решаване именно при конкретните преговори по оперативните програми. Такъв открит въпрос е броят на градовете, които ще бъдат финансирани по ОП „Региони в растеж“. През последния месец и на политическо, и на административно ниво, при максимална мобилизация, се работи активно с Комисията и всички заинтересовани страни за постигането на съгласие по наследените от предходното правителство открити въпроси.
При одобряването на Споразумението с България, комисарят по регионална политика Йоханес Хан заяви: „..не скоростта, а качеството е основната цел, затова през следващите месеци ще се посветим изцяло на преговори за постигане на оптимални резултати от инвестициите от европейските структурни и инвестиционни фондове в периода 2014-2020 г. Необходимо е всички страни да поемат ангажимент, за да се гарантира създаването на качествени програми“.
Общата позиция за създаване на качествени програми изисква адекватен отговор на множеството коментари от Европейската комисия по оперативните програми, получени през първата половина на месец август. Голяма част от тези коментари са свързани със съдържанието и стратегическото планиране. Това показва, че изпратените до ЕК през периода май-юли 2014 г. варианти на оперативните програми се нуждаят от допълнителна експертна работа. В изпълнение на тази задача, заедно с ЕК, работят активно всички звена на администрацията, ангажирани с управлението на европейските средства.
Не отговаря на истината и твърдението в някои медии, че тази година ще бъде нулева за изпълнението на оперативните програми. Вече започна събирането на заявления по схемата за младежка заетост по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.
Отново подчертаваме позицията на правителството, изразена от ресорния вицепремиер Илияна Цанова, че работата с европейските фондове е въпрос на национален интерес и не може да бъде обект на политически спекулации.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
