Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК и предприятия стартират партньорство на стойност 2,5 млрд. евро за управление на големи масиви от данни
понеделник, 13 Октомври, 2014 - 14:04
Секция:
Европейската комисия и европейският сектор за генериране, съхранение и разпространение на данни поеха ангажимент да инвестират 2,5 млрд. евро в публично-частно партньорство, чиято цел е укрепване на сектора и извеждане на Европа на предни позиции в света в надпреварата по отношение на данните, съобщава Рапид.
Управлението на големи масиви от данни може да доведе до следните резултати:
контрол върху близо 30 % от световния пазар на данни от страна на европейските доставчици;
100 000 нови работни места в Европа до 2020 г.;
понижаване с 10 % на потреблението на енергия, по-добро здравеопазване и по-висока производителност на машините в промишлеността.
Днес ще бъде подписан меморандум за разбирателство за създаване на публично-частното партньорство в областта на големите масиви от данни от заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус и президента на Big Data Value Association Ян Сунделин, който представлява компании като ATOS, Nokia Solutions and Networks, Orange, SAP, SIEMENS и изследователски организации като Fraunhofer и Германския център за изследване на изкуствения интелект. ЕС е предвидил над 500 млн. евро за инвестиции през следващите 5 години (2016-2020 г.) по „Хоризонт 2020“, а се очаква партньорите от частния сектор да вложат поне четири пъти повече средства (2 млрд. евро).
Нели Крус заяви: „Данните са двигателят и основата на бъдещата икономика. Всеки тип организация се нуждае от този основен елемент, за да подобри резултатите си — от фермата до завода, от лабораторията до магазина“.
Публично-частното партньорство ще помогне за насочване на изследователските усилия на публично, частно и академично равнище в подкрепа на новаторски идеи за използване на големите масиви от данни в области като енергетика, промишлено производство и здравеопазване, за да се предоставят услуги от рода на персонализирана медицина, логистика на хранителните продукти и прогностични анализи. Като се изпълнява Стратегическата програма за научни изследвания и иновации и се насочва подкрепата по линия на „Хоризонт 2020“ към общи приоритети, с публично-частното партньорство ще се засилят позициите на европейската общност в областта на големите масиви от данни и ще се помогне за полагане на устоите на просперираща, основана на данните икономика на бъдещето. То ще подпомага и „пространствата на иновации“, които ще предоставят сигурни условия за експерименти както със свободно достъпни данни, така и с частни данни. Тези пространства на иновации ще действат и като бизнес инкубатори и центрове за развитие на умения и най-добри практики.
Публично-частното партньорство, което трябва да стартира на 1 януари 2015 г., е един от първите резултати от новата политика и план за действие на Европейската комисия за ускоряване на развитието на основана на данни икономика в Европа
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
