Вие сте тук

126,7 млн. евро в помощ на пострадалите от природни бедствия в Европа

сряда, 17 Декември, 2014 - 14:43

Парламентът ще удовлетвори седем молби на обща стойност 126,7 млн. евро за подпомагане на засегнатите от природни бедствия през 2013 г. и 2014 г. Италия, Гърция, Словения, Хърватия и България, съобщават от ЕП.

През ноември 2013 г. Италия и по-специално Сардиния пострадаха от сериозни валежи, които доведоха до тежки наводнения.

Гръцкият остров Кефалония пострада от силно земетресение с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер и множество вторични трусове през януари и февруари 2014 година. Заради земетресението около 3000 души останаха без дом.

По същото време Словения преживя една от най-лошите си зими от десетилетия насам. Повече от половината горски масиви пострадаха от леда, който прекъсна също и електричеството, оставяйки без ток много населени места.

С идването на пролетта на свой ред пострада Хърватия. Топящият се сняг наводни райони в най-северната част на страната на адриатическото крайбрежие.

През май 2014 г. пореден каприз на лошото време покоси източна Хърватия, причинявайки наводнения. Същите дъждове доведоха в Сърбия до невиждани наводнения, коиторазрушиха държавна и частна инфраструктура.

Тежките дъждове не подминаха и България. През юни 2014 г. над страната се изсипаха валежи, 4 пъти по-интензивни от средното ниво за месеца, за което страната ни ще получи 10 542 110 евро.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.