Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Влошава се достъпът до здравеопазване
понеделник, 1 Юни, 2015 - 09:54
Секция:
Безпощадна картина на здравеопазването в България представя анализ за страната ни на Световната банка. Здравните резултати на българите са все по-лоши, достъпът до качествено лечение е все по-ограничен, българите дават прекалено много за здраве от джоба си, а в същото време страната ни оглавява класациите по брой болници и хоспитализации, съобщава „Дарик”.
Здравните показатели на българите са се влошили в сравнение с 80-те години на миналия век, сочи анализът на Световната банка. Тогава те са били по-близо до средните показатели на старите членки на ЕС в сравнение със съседните на България страни. Преди 30-ина години продължителността на живота у нас е била с 3 години по-ниска от тази в 15-те западни членки на ЕС и с 2 години по-голяма от тази в Унгария. Понастоящем разликата в продължителността на живота между България и старите страни от ЕС е почти 8 години, а в Унгария вече живеят по-дълго, отколкото тук.
Средно хората у нас в момента живеят по 74.5 години. Картината е особено лоша и при най-често срещаните хронични заболявания и причини за смъртност - сърдечно-съдовите болести. Смъртността от тези диагнози при българите под 64 г., т.е. в работоспособна възраст, е по-висока в момента в сравнение с 80-те години, докато в останалите страни в Европа тя е спаднала. Данните са стряскащи - през 2010 г. у нас от сърдечно-съдови болести са починали 5 пъти повече хора под 64 г. в сравнение с ЕС и 65% повече, отколкото в съседните на България страни.
За сметка на това здравната ни система е крайно неефикасна, отбелязват експертите на Световната банка. Тя е прекалено ориентирана към скъпо лечение в болниците, а по-икономичните първични, доболнични грижи и профилактиката не се използват оптимално. В ЕС единствено в Румъния има толкова лошо покритие с профилактични грижи, а българите имат и прекалено малко контакти с лекари от доболничната помощ. Броят на хоспитализациите обаче е скочил с цели 65% от 2000 до 2010 г., докато същият показател в ЕС или остава непроменен за десетилетието, или намалява.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
