Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕС засилва подкрепата за трети страни и за транзитните държави от Източното Средиземнорие и Западните Балкани в рамките на усилията за справяне с бежанската криза
петък, 9 Октомври, 2015 - 11:40
Секция:
Обща декларация, която подкрепя държавите извън Европейския съюз, приели най-голям брой бежанци от Близкия изток - Турция, Йордания и Ливан, както и транзитните страни, беше приета на Конференцията на високо равнище, която се проведе в Люксембург и приключи късно снощи.
Срещата, председателствана от Върховния представител на ЕС по външна политика и сигурност Федерика Могерини, събра на едно място министрите на външните и вътрешните работи на ЕС, представители на страните от Западните Балкани, на Турция, Ливан, Йордания, както и редица европейски институции и международни организации. Тяхната цел бе да се обединят около цели и мерки, свързани с предизвикателствата, които бежанската криза и миграцията поставят пред страните от Източното Средиземноморие и Западните Балкани като основен маршрут на миграционните потоци от Близкия изток към Европа.
От българска страна в заседанието участваха вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова и министърът на външните работи Даниел Митов.
„Много са предизвикателствата в контекста на миграционната криза. Турция, Ливан и Йордания вече четири години щедро подслоняват бежанци и ние трябва да ги подкрепим. България споделя позицията, че трябва да се засили охраната на външните граници на ЕС, обменът на информация, граничният контрол и сигурност, борбата с незаконния трафик на хора“, изрази българската позиция министър Даниел Митов.
Участниците в конференцията се обединиха около общи цели и действия за увеличаване на подкрепата за Йордания, Ливан и Турция, които са държавите, приели най-голям брой бежанци от Сирия, както и за подкрепа за всички засегнати транзитни страни, с цел укрепване на капацитета им за прием и регистрация на търсещите убежище и за противодействие на незаконния трафик на хора. Мерките предвиждат и партньорство със страните на произход с цел ограничаване и спиране на миграционните потоци от първоизточника.
Трите държави – Ливан, Турция и Йордания ще получат икономически стимули, техническа и хуманитарна помощ заради факта, че на територията им има най-голям брой бежанци от Сирия. Това бе единият от основните акценти в приетата декларация и едно от предложенията на България във връзка с текстовете в документа.
Друг важен акцент в декларацията е положителният пример, който дават България, Гърция и Турция с подписването през м. май т. г. на междуправителствено споразумение за създаването на тристранен център за полицейско сътрудничество на ГКПП Капитан Андреево. Такива примери спомагат за укрепване на ефективното управление на границите и ще бъдат поощрявани, пише още в декларацията.
„ЕС е общност, която в добрите времена споделя ползите от своето единство. В трудни времена, обаче, сме задължени да споделяме и общите отговорности, които тази общност носи със себе си“, заяви още министър Митов.
Той подчерта, че една от целите на конференцията е да се уеднакви подходът към миграционната криза на трите типа държави, подложени на бежански натиск – държави-членки на ЕС и на Шенген, членки на ЕС, които не са част от шенгенското пространство и страни-кандидатки за членство ЕС.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
