Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Българите най-застрашени от бедност в ЕС
сряда, 5 Ноември, 2014 - 09:35
Секция:
През 2013 година рискът от бедност или социално изключване сред страните от ЕС е бил най-висок в България, а най-нисък – в Чехия, сочат данните на Евростат, цитиран от агенция „Фокус”.
През миналата година над една трета от населението на пет страни е било застрашено от бедност или социално изключване. Това са България (48,0%), Румъния (40,4%), Гърция (35,7%), Латвия (35,1%) и Унгария (33,5%). Най-слаб е бил делът на застрашеното население в Чехия (14,6%), Холандия (15,9%), Финландия (16,0%) и Швеция (16,4%).
16,7% от населението на ЕС е било застрашено от парична бедност, което означава, че тези хора са разполагали с доходи, които са били под определения на национално ниво праг на бедността. През 2013 година от парична бедност е било застрашено над 20% от населението на Гърция (23,1%), Румъния (22,4%), България (21,0%), Литва (20,6%) и Испания (20,4%). Най-слабо засегнати са били жителите на Чехия (8,6%), както и Холандия (10,4%).
Освен това миналата година от материални лишения са били застрашени 9,6% от европейците. Трудности в покриване на сметките, отопляване на жилището или осигуряване на 1-седмична почивка са изпитвали в най-голяма степен българите (43,0%), румънците (28,5%) и унгарците (26,8%). Най-слабо са били засегнати в Швеция (1,4%), Люксембург (1,8%), Холандия и Финландия (по 2,5%), Дания (3,8%) и Австрия (4,2%).
През миналата година в домакинства със слаба трудова интензивност, в които възрастните хора са използвали под 20% от трудовия си потенциал, са живеели 10,7% от гражданите на страните от ЕС. Най-силно са били засегнати в Гърция (18,2%), Хърватия (15,9%), Испания (15,7%), Белгия (14,0%) и Великобритания (13,2%). Най-слабо – в Румъния (6,4%), Люксембург (6,6%), Чехия (6,9%), Швеция (7,1%) и Полша (7,2%). За България този показател е 13%.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
