Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Европейските теми в българските медии
вторник, 23 Декември, 2014 - 14:10
Секция:
На 23 декември 2014 г. Информационното бюро на ЕП и Фондация „Медийна демокрация“ организираха пресконференция, на която бе представен анализ на медийното отразяване на дейността на ЕП през 2014 година, съобщават от ЕП.
Информационното бюро на ЕП и Фондация „Медийна демокрация“ продължават съвместния медиен мониторинг, посветен на присъствието на Европейския парламент в българските медии. Експертите от Фондация „Медийна демокрация“ анализираха тенденциите за периода 16 юни - 20 декември 2014 г., като направиха и анализ на цялата 2014 г.
След информационния бум, произведен от кампанията за евровота, през втората половина на годината отразяването на теми, свързани с ЕП, чувствително се свива. В същото време е налице видимо префокусиране на медийното съдържание. Силната доминация на вътрешнополитическа реторика в предходния период отстъпва място на концентрираното отразяване на новите мандати на Европарламента и Европейската комисия. В центъра на медийния дневен ред са процедурите за избор на ново ръководство на европейските институции, формирането на парламентарните групи и комисии и преди всичко дебатите около съставянето на ЕК.
През годината българските представители на ЕП участват активно и в кампанията за евроизборите, и в кампанията за избор на Народно събрание. Разрезът на отразяването по видове медии показва, че по време на официалната агитация за евроизборите основен канал за информация са онлайн медиите (74%).
ЕНП и ПЕС продължават да бъдат формациите, които фокусират най-широк медиен интерес. Информационното предимство е на страната на ЕНП, но след евроизборите социалистите значително скъсяват дистанцията. На трето място се нареждат лицата от АЛДЕ. През втората половина на годината е налице чувствително покачване на интереса към групата на европейските консерватори и реформисти. Европейските Зелени също отчитат ръст на присъствието си в българските медии. Като цяло, за по-малките формации се говори повече след евровота, отколкото по време на предизборната кампания.
След резултатите от европейските избори медийният интерес към Жан-Клод Юнкер, номинираният кандидат за председател на Еврокомисията на спечелилата партия ЕНП, се увеличава 4.5 пъти. В края на годината, вече като председател на ЕК, Юнкер е най-често споменаваният европейски политик в българските медии. След него се нарежда българският представител в Комисията Кристалина Георгиева. Преизбраният за председател на Европейския парламент Мартин Шулц остава на трето място в годишната подредба. През втората половина от годината в центъра на медийното внимание се озовава и италианката Федерика Могерини. Новинарският интерес към нея се генерира от номинацията ѝ за т.нар. европейски външен министър. Тъй като този пост първоначално се счита за възможен и за Кристалина Георгиева, Могерини е третирана като конкурент на българския еврокомисар. Медиите демонстрират изострена чувствителност по темата и насочват критично отношение към Могерини.
Темата за евроскептицизма влиза в българските медии през примери от други страни членки – преди всичко Великобритания и Франция. Като емблема на анти-ЕС настроенията продължават да бъдат представяни Найджъл Фараж и Марин льо Пен. В информационния масив, посветен на ЕП, откритото анти-ЕС говорене, изразено от български говорители, е по-скоро екзотично явление.
През 2014 г. водещата общоевропейска тема с изразен български интерес е „Южен поток”. Дискусиите за съдбата и последвалия край на енергийния проект събуждат медийни страсти между русофилство и русофобство, разбирани съответно като анти- и проевропейски нагласи. В по-умерена форма подобни оценки проличават и в отразяването на по-общия контекст – конфликтът между Украйна и Русия, една от метатемите на годината. Като цяло надделява тонът в подкрепа на европейската позиция.
В сравнение с предходната година, 2014 г. осигурява повече предпоставки за разгръщане на темата „Европа” в българската публична среда. Най-сериозният информационен повод са европейските избори. Наблюдението на предизборната кампания обаче показва силна доминация на вътрешнополитически проблеми и ограничена медийна и политическа воля за ангажиране с европейски въпроси.
Въпреки това, изборите произвеждат важен ефект. Резултатите от вота в другите страни от ЕС засилват медийния интерес към процесите в Европа. Макар и следизборно, и често препечатвани от чуждоезични медии, аналитичните материали, посветени на общоевропейски въпроси и най-общо на бъдещето на ЕС, постепенно се увеличават. През 2014 г. е налице и повишен обем на информацията, разясняваща как функционира Европейският парламент.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
