Вие сте тук

Според премиера Борисов евроатлантическата ориентация на България е доказана

четвъртък, 16 Юни, 2016 - 14:20

Публикуваме целия текст на днешните изказвания на Президента Плевнелиев, премиера Борисов и министъра на отбраната Ненчев във връзка с появилите се в някои медии спекулации за криза във външнополитическите отношения на България.

Изявления на държавния глава Росен Плевнелиев, на министър-председателя Бойко Борисов и на министъра на отбраната Николай Ненчев

Държавният глава призова да бъдат прекратени спекулациите, свързани със създаване на нови военноморски формирования в Черно море, насочени срещу когото и да било. В съвместни изявления на „Дондуков“ 2 президентът Росен Плевнелиев, министър-председателят Бойко Борисов и министърът на отбраната Николай Ненчев категорично опровергаха появили интерпретации, свързани с евентуална българска подкрепа на такава инициатива.

Росен Плевнелиев, Президент на Република България:    

Добър ден на всички.

Здравейте, добре дошли в Президентската институция. В рамките на политиката на публичност и прозрачност, на която държим и която провеждаме, решихме с министър-председателя, с министъра на отбраната, заедно да ви поканим, за да чуете изявление както от държавния глава, така от министъра на отбраната, така и от министър-председателя на България, във връзка с разпространявани донякъде слухове, донякъде неразбиране, на всичко, което е говорено с нашите колеги от Румъния, всичко, което се случва в България от гледна точка на отбранителната политика, която водим, и проектите, по които работим.
    
Нека да съм ясен още от самото начало на днешното изявление. Няма абсолютно нищо извънредно, няма нищо друго, което да се случва в държавата, освен това, което планираме, и това, по което работим. Говори се, че на двустранна, на тристранна основа - с Румъния, с Румъния и с Турция, ще се стартират нови инициативи. Много се говори. Искаме да чуете истината от държавния глава, от министър-председателя, от министъра на отбраната.

Какво правим в сферата на българската отбрана? Каквото пише в стратегическите документи, които приехме съвсем наскоро. Трябва да сме наясно, че всяка една инициатива, всяко едно действие на правителството, не може да бъде никаква импровизация. То съответства на стратегическия документ, програма и план, които приехме съвсем наскоро и по които работим. И всички вие знаете много добре, че дори един лев да се инвестира в отбранителни способности и технологии, това минава през решение на Министерския съвет, на парламента и трябва да бъде в рамките на програмата.

И питам аз - какво правим оттук нататък в рамките на нашите отбранителни дейности? Това, което пише в програмата. Не може да има никакво съмнение и притеснение. Ще го кажа много ясно чрез уважаемите медии към българския народ. Имаме Програма за развитие на Въоръжените сили до 2020 г., приета от правителството, приета от Народното събрание с широко политическо съгласие. В нея визирахме ясна актуална оценка на средата за сигурност и не считаме, че нещо се е променило.

По същия начин приехме План за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. В него има адекватна оценка на ситуацията с риска в Черно море, в региона около нас, по света. Нищо не се е променило и ние съвсем наскоро направихме тази своя оценка и стоим зад нея. Същевременно, в този План за развитие на Въоръжените сили има 9 приоритетни проекта. Да, това е едно достойно дело - да модернизираме българските Въоръжени сили и то се случва по един достоен начин, в режим на прозрачност и на публичност с всички, заедно с Народното събрание, заедно с политическите сили. И тук няма някой как да бъде изненадан.

Какво правим във Военноморските сили? Това, което пише в програмата. Какво пише там? Един от 9 приоритета – 2 патрулни кораба. Това правим по най-публичния и прозрачен начин с всички. И това решение бе взето и в Народното събрание съвсем наскоро в Комисията по отбрана, за което ви благодарим, защото Народното събрание подкрепя изготвяната от правителството Програма и План за надграждане способностите на българските Въоръжени сили. Щом го пише в програмата, го изпълняваме. Щом го няма там, как да го изпълним? То ще е противозаконно. Щели да се купуват нови кораби – четем, слушаме по форумите, по сайтовете, абсолютни импровизации. Щом го няма в програмата, няма как и да го изпълним.

Имахме също така Консултативен съвет за национална сигурност миналата година – абсолютно легитимен, всички бяха там. Слязохме тук при вас след това и казахме много ясно. Това, което ще правим оттук нататък с българските Въоръжени сили, е да повишим тяхната съвместимост с партньорите в НАТО. Това означава, че всяка една инициатива, независимо дали тя е регионална или обща, ще бъде в рамките на НАТО като легитимна институция, на която ние сме горд член. И ние съзнаваме много добре, както много пъти сме казвали, че силата на НАТО като отбранителен съюз, който не е насочен срещу никого, отбранителен съюз на демократични държави, е в това, че тя се изгражда върху силите на всяка една от държавите и всеки един трябва да способства за това.

Какво правим? Участваме в инициативи на НАТО. Правихме го, правим го и ще продължаваме да го правим. Няма разлика между това ние да кажем, че с до 400 човека – така както аз вчера пред уважаемите медии много ясно и точно посочих, заедно с президента на Румъния. Ще цитирам вчерашната пресконференция. Българското правителство, с категорично изразена позиция на министъра на отбраната Ненчев, след среща и със своя румънски колега в Брюксел в рамките на подготовката на Срещата на върха на НАТО във Варшава, много ясно заяви: това е позицията на България. С тези свои думи аз казвам, че освен позиция на министъра, това е и моята позиция като държавен глава, позицията на България като цяло. Подкрепяме тази инициатива. България ще участва с до 400 военни за подготовка, забележете, и учение, забележете, на ротационен принцип, забележете. И това са думи на държавния глава.

Същото казва и министърът на отбраната на България. Същото потвърди и министър-председателят вчера в неговата среща. И няма как да демонстрираме по-силно единство, конкретика и яснота какво смятаме да правим. Тази инициатива за нова многонационална бригада в Румъния, очакването да се вземе такова решение на Срещата на върха на НАТО, участието на България с до 400 човека военни за подготовка и учение на ротационен принцип, инициатива, зад която ние заставаме - в нея няма нищо ново, защото работим по начина, по който до момента работим в рамките на НАТО. Учения, ротационни, с до 400 човека – мисля, че е повече от ясно.

Да, нашите румънски колеги повдигнаха въпроса и за нова инициатива за военно регионално сътрудничество в областта на морската отбрана. И тук искаме да внесем яснота. Нека да е ясно и категорично. Първо, това може да бъде инициатива, която България ще подкрепи само в рамките на формата на НАТО. Тази инициатива по никакъв начин не се различава от всичко друго, което ние правим. Всяка една от държавите членки може да бъде добре дошла. Всяка една от държавите членки може да участва. Тя не се различава по нищо друго. Става въпрос за учение. Става въпрос за координация. Става въпрос за съвместен принцип, на ротационен принцип. Къде тук е сензацията и къде е новото?

Искаме да разчистим слуховете, да е ясно какво правим. Правим това, което винаги сме правили, и това, което планираме да правим. И сме го планирали по най-честния и почтен начин пред българския народ от най-високата трибуна в Народното събрание. Няма кой и как да бъде изненадан. Обръщаме се с молба към уважаемите медии да се спрат всякакви спекулации, че ще се правят флотилии, насочени срещу някого. България не е част от подобни идеи и предложения. Имаме си план. Имаме си програма. Имаме ясна и адекватна оценка на средата за сигурност. Единни сме всички институции. Говорим ясно и открито пред вас какво правим. Останалото не го правим.

Благодаря ви.

За мен е чест да дам думата на министъра на отбраната. Заповядайте, господин министър.

Николай Ненчев, Министър на отбраната:

Уважаеми колеги, в потвърждение на думите на г-н Президента бих искал да кажа само няколко думи. Всичко онова, което се случи в последните няколко дни, беше съгласувано както с президента, така и с министър-председателя. Разговори извън този контекст и ангажименти, свързани с каквото и да било друго, не сме поемали. Действително имах среща с моя румънски колега, на която беше представена инициативата на Румъния и Турция за изграждане на флотилия. Нещо, срещу което възразих и помолих ако се разглежда този въпрос, той да се разглежда във формат политическо ръководство на НАТО.

Тоест, никакви други ангажименти извън този контекст не сме предприемали и не сме водили разговори за изграждането на каквито и да са флотилии между Румъния, Турция и България, не сме и поемали ангажименти. Още веднъж искам да потвърдя.

Бях запознат със срещата, която е провел министър-председателят със своя румънски колега. Впоследствие разговарях с президента. Споделих каква е нашата позиция и постигнахме съгласие по всеки един от пунктовете и въпросите, които обсъждахме.

Благодаря ви.

Бойко Борисов, Министър-председател:

Господин Президент,
Колега министър на отбраната,

Първо, благодаря на президента, че веднага откликна на желанието да се срещнем и публично да изясним една тема, която касае всеки български гражданин пък и нашата евроатлантическа ориентация, както и междусъседските ни отношения. Темата за флотилия беше повдигната и от техния премиер, и от техния президент, говоря за Румъния.

Аз и сутринта изразих пред вас мнението си, че тъй като и с президента Плевнелиев, а и с министъра, той беше във Варшава, не сме имали възможност директно да си разкажем всеки един в срещите какво е договарял или какво има като детайли да се изчистят, но така се събрахме и стана ясно, че позициите ни са абсолютно идентични.

Евроатлантическата ориентация на България е доказана, лоялността на България е доказана и към Европейския съюз, и към НАТО. Ние имаме от 2006 г. договор и 2500 американски войници минават всяка година, общо 5000 минават всяка година, но до 2500 войника могат да бъдат в базата в Ново село.

Публично пред вас, ние даже участвахме в наблюденията на учения на българските и американски сухопътни сили, на нашата и тяхната авиация. Модернизирахме Безмер, летището стана най-голямото военно летище, Граф Игнатиево. Непрекъснато се провеждат тренировки, учения и подготовка, сиреч ние по-пронатовски от това няма къде да бъдем.

Оттук нататък има една граница. И аз неслучайно като говорех за „ястреби“, има държави, които гонят своите интереси, гонят своите позиции, искат да са на гребена на вълната в даден момент, това си е тяхна работа. Аз съм изключително доволен и щастлив, че и държавният глава, и министърът на отбраната, говорих и с външния министър, сме категорични по тази тема. Флотилия, по начина, по който беше предложена, е отхвърлена и от държавния глава, от военния министър и от мен и на срещата с румънския премиер, и на срещата с румънския президент.

Да не говорим, че дори това, ако някой си е мислил, че може да се случи, има един договор от Монтрьо, който казва, че в Черно море три седмици, или 21 дни, могат да преминават военни кораби. Сега идва скоро един, вчера мина на Министерски съвет, голям кораб, американски. Ще стои 20 дни тук, в България. Министърът на отбраната утре отива за Крит, където ще посетят заедно американски самолетоносач. Сиреч, никой няма съмнения в нашите пронатовски и проевропейски позиции. Това трябва да е ясно и категорично, защото се страхувам едните да не почнат да се упражняват по тази тема от нашите опоненти, другите да ни подкрепят или закрилят, защото няма и в двете посоки какво да се коментира и да се нуждаем от такава атака или подкрепа.

Винаги съм казвал, че ние сме миролюбива страна. Ние сме страна, която, освен че изпълнява нашите ангажименти, иска да строи, иска да се развива, иска да има инвестиции, иска да има спокойствие, а и ние имаме една прекрасна черноморска ивица, където ни е необходима да се реализират и всичките ни проекти в туризма. Винаги съм казвал, че искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, големи кораби с туристи, а не да се превръща в арена на военни действия.

Има една тема още, която искам отсега да я изговоря, но тя минава през Европейски съвет, минава през политическо решение на НАТО. Такова решение взехме и помагаме на Гърция със сили на НАТО в Егейско море. Същото иска и Италия. Ние полагаме огромни усилия с военните кораби, с корабите на Гранична полиция, до този момент това не ни е необходимо. Сиреч, тема за кораби на НАТО да охраняват нашата граница може да възникне при мощна бежанска вълна, ако се зададе по море, след като затворят Егейско и Средиземно море.

Отсега ви го казвам, за да го знаете. Истински се надявам, че с нашите си сили ще успяваме да се справим. Така че имаме програма за Въоръжените сили, имаме приета от парламента програма, пълно разбиране. Всяка държава, повтарям, има свои цели и си ги гони и си ги постига. Ние в тази именно флотилия, по този начин конструирана, не! Иначе България участва на ротационен принцип винаги в ученията. И няма как като страна член на НАТО, когато се провеждат в Румъния тези учения, ние да не изпратим до 400 войници. Те може да са и 20. Предприехме това, защото Румъния ни е близо, защото можеше да се наложи да отиваме на Прибалтика.

С една дума, ако са правени интерпретации, надявам се, че след нашите изявления на тримата и всеки един детайлно обясни какво точно значи, тая тема да я прекъснем и да се съсредоточим върху бежанската вълна да можем да я препятстваме по начина, по който Европейският съюз е решил.

Росен Плевнелиев, Президент на Република България:

Благодаря, господин премиер.

С молба също към уважаемите медии, наистина, за да можем да спрем всички спекулации, вижте внимателно и вчера какво каза президентът Клаус Йоханис на пресконференцията в Гербова зала. Аз ще посоча точно неговите думи. Той каза: „Румъния не само получава сигурност, Румъния иска също така да присъства и да дава от своя страна сигурност, да допринася за сигурността към региона. И тогава тази инициатива, към която смятаме, че ще се присъединят с много ентусиазъм, освен Румъния, България, така и Турция, това е инициативата, която искаме да бъде…., но за кратко време да получим натовския чадър“. Той каза: “Това е всъщност легитимността на НАТО върху инициативата, тъй като сме съюзници в НАТО. Това предложение, каза той вчера, ще бъде конкретизирано, ще направим необходимите стъпки, за да стигнем до конкретна форма, която отначало може би да започне с морски учения и упражнения, след това ще видим как ще бъде развита. Тази инициатива е важно да бъде представена пред съюзниците от НАТО и да опитаме да ги убедим“, казва той.

Вие да чувате дори и в своето публично изявление президентът Клаус Йоханис да говори за флотилии, за нови кораби, обърнати с някого срещу някого. Нека да престанем с нещо, което не е казано. Става въпрос за регионална инициатива, става въпрос за това, че тя ще бъде легитимна единствено и само в рамките на НАТО, т.е. всички да участват. Става въпрос на първи етап, самият той цитира, морски учения, упражнения, „след това ще видим как ще бъде развита“.

Истината е, че няма яснота, истината е, че тепърва ще трябва много да се работи. Всяка една от държавите ще има своята тежка дума и, разбира се, това е дълъг и сложен процес. Затова в момента, в който заливаме българския народ с изявления, че ще правим флотилии срещу Русия и т.н., много ви моля, нека да бъдем отговорни, такава е и българската външна политика, отговорна. Тя не може да бъде променена от днес за утре. Ние искаме да бъдем добър съсед на всички. Ние водим балансирана външна политика. Ние сме за международния правов ред и търсим легитимността на международните институции.

Нека не се спекулира излишно върху въпроси, които не са договаряни, не са изговаряни и по никакъв начин няма и как на този ранен етап изобщо да ги взимаме и на сериозно. Ще работим, ще видим каква е тази инициатива. Меморандум ли ще бъде, инициатива ли ще бъде, какво ще бъде, ще я има ли, няма ли да я има. Всичко това обаче в рамките на легитимните насоки, дадени към българските Въоръжени сили, програма и план за развитие до 2020 г.

Посоката, която правителството и президентът дават за българската външна политика, тя не е срещу когото и да било. Ние не водим такава външна политика. Никога не сме водили. Тя е за върховенство на закона, за приятелство, за добросъседство, за мир и разбирателство.

Благодаря на всички медии. Надявам се да бяхме коректни и ясни. Благодаря ви. Хубав ден на всички.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.